5 легендарни мача Левски-ЦСКА
За Левски-ЦСКА е изговорено толкоз доста, че каквото и да се каже към този момент ще е в зоната на клишето. Затова, без непотребни предисловия, ви представяме 5 именити мача, които вечно са обезсмъртени в историята на конфликтите сред „ сини “ и „ червени “:
19 юни 1985 година -„ Перестойка “ и във безконечните противници
Годината е 1985 година В Съюз на съветските социалистически републики за водач на Комунистическа партия на Съветския съюз е определен Горбачов – бащата на „ перестройката “ и демократизацията на социалистическата система. У нас обаче партията към момента държи нещата под здрав надзор, даже и на футболния терен.
На 19 юни Левски и ЦСКА се срещат във финала за купата на България. И двата отбора разполагат с класни играчи: Стоичков, Ради Здравков, Георги Славков (ЦСКА) и Наско Сираков, Боби Михайлов, Божидар Искренов са гаранция за запаметяващ се мач.
Напрежението обаче е огромно и вместо игрови театър, двата тима показват изпълнен с грубости дуел. Връхната точка е една балтия на Костадин Янчев против Емил Спасов. След нея част от играчите на двата отбора си спретват меле, хващат се за гушите.
В последна сметка ЦСКА печели с 2:1, само че следствията от този мач занапред ще бъдат изтърпявани. Централен комитет на Българска комунистическа партия взима безкомпромисното решение да извади вечно от футбола Боби Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов и Емил Велев. Наказан до живот е и Христо Стоичков. Освен това, партията преименува двата тима на „ Средец “ и „ Витоша “.
По-късно, за благополучие, наказванията са анулирани. И популярност Богу, тъй като единствено след 9 години следва едно горещо американско лято…
17 септември 1988г. – Дерби на мрачно
Плановото прекъсване на електричеството бе нещо всекидневно за 80-те, само че надали някой е подозирал, че и във безконечното дерби може да има „ режим на тока “.
През септемрви 1988 година двата тима се срещат в напечен мач, който също ще предложи исторически казус. Условията за футбол са ужасни – дъжд, мраз, гръмотевици. Все дребни детайлности, които не могат да попречат на 40 000 фена да изпълнят националния стадион.
И по този начин, дъждът безмилостно пада, както и головете във вратата на ЦСКА. Васил Драгоев извежда рано-рано Левски напред, като „ сините “ не престават да имат предимство. Последва наложителното за този конфликт меле, в което ефективно присъединяване взимат нормалните обвинени Емил Велев и Христо Стоичков. След него Ицо и бранителят на Левски Петър Петров са изгонени с червени картони, а Кокала се отървава.
Без голмайстора си тимът на ЦСКА се обърква още повече и разумно се стига до втори гол за „ сините “ – още веднъж прецизен е Драголов. Левски изпуска да направи и 3:0, с което да реши мача още през първите 45 минути.
И може би разумно, през второто полувреме нещата се обръщат. Треньорът на ЦСКА вкарва в игра юношата на отбора Емил Костадинов, който ще направи едно от най-силните си дербита. Стъпил на мокрия терен, след няма и минута Емо понижава резултата – 1:2. Натискът на „ алените “ продължава и скоро те изравняват. Изглежда нищо не може да попречи на цялостния поврат в мача. Напротив, може. И това е прекъсването на тока. 40 000 остават на мрачно под есенния дъжд, о никой не мисли да си потегля. Всеки търпеливо чака зрелището да продължи. И то продължава след 30 минути, когато повредата към този момент е отстранена.
Но със светването на светлините, „ угасва “ устремът на ЦСКА. Паузата е разконцентрирала и двата тима и до края те доиграват мача за крайното 2:2.
10 април 1998г. – Последното представление
Втората половина на 90-те е интервал, в който дербито не предлага запаметяващи се мачове. Април 98-а обаче е изключение. Пред 30 000 фенове двата тима вършат същинско представление, приключило с привидно немислимото към днешна дата 3:3.
ЦСКА, в чийто състав личат имената на завърналите се Емил Костадинов и Трифон Иванов, повежда небрежно с два гола на различен някогашен легионер – Бончо Генчев. „ Сините “ се окопитват и до 30-та минута изравняват с голове на Николай Тодоров-Кайзера и Дончо Донев. Публиката на Левски се настройва за следващ исторически поврат. В 66-та минута Сектор Б ликува – Захари Сираков извежда Левски напред, с цел да даде подтик на виковете „ Ей чуй, ЦСКА, два на нула, три на два “.
Но ЦСКА не са споделили последната си дума. В 82-та минута Милен Петков бележи от дузпа за крайното 3:3. Последните думи на коментатора на Българска национална телевизия са, че двата тима са изиграли мач, който ще се помни дълго време. И е бил пъклен прав.
13 май 2000г. – Кървав мач, кървясъл гол
Месец май 2000 година предлага непосредствено дерби, което би трябвало да дефинира новия първенец. Ситуацията преди конфликта е следната: Левски води единствено с 2 точки, като преди този момент водачите са пропилели безапелационната си преднина. При триумф ЦСКА, воден от младия Александър Станков, пък ненадейно може да излезе на върха и да остави безконечния противник за пета поредна година без купа.
Мачът предлага конфликт и сред двете „ звезди “ на тимовете в нахлуване – към този момент завоювалия самопризнание с головете си в дербито Георги Иванов-Гонзо и занапред доказващия се Димитър Бербатов.
Неочаквано, ЦСКА стои по-добре на терена. В 24-та минута топката даже влиза в „ синята “ врата, откакто халфът на Левски Бисер Иванов-Легендата опровергава прякора си с всеизвестен автогол с глава, който обаче е анулиран поради засада.
През това първо полувреме Бербатов „ обезоръжава “ изцяло директния си надзирател Предраг Пажин, само че реди пропуск след пропуск пред вратаря Иванков. След конфликт със бранител на ЦСКА Гонзо пък получава аркада и доиграва мача с окървавена глава и лепенка, която в случай че бе непокътната, в днешно време щеше да стои на видно място в музея на „ сините “.
В последните минути на мача ориста още веднъж „ насочва прожекторите “ към двамата нападатели. Първо, 19-годишният предстоящ нападател на „ Манчестър Юнайтед “ за следващ път захабява вратните прешлени на Пажин, като безпроблемно надиграва сръбския бранител и остава очи в очи против Иванков. Феновете на ЦСКА притихват в очакване на по този начин чакания гол. За тяхно злощастие обаче, Бербатов безславно се спъва в топката.
За да бъде драмата цялостна, в ответната офанзива Левски получава директен свободен удар край тъчлинията на противника. Изпълнява го Димитър Телкийски, който насочва топката право към засъхналата с кръв глава на Гонзо – гол и стадион „ Георги Аспарухов “ изпада в възторг! Титлата е „ синя “, а Георги Иванов към този момент е част от легендите на Левски в дербито…
26 февруари 2011г. – Видовден пристигна с романтика в „ алено “
На 19 февруари 2011г. (датата, на която се уважава годишнината от обесването на Васил Левски) притежателят на „ сините “ Тодор Батков самоуверено декларира: „ Искаше ми се мачът да е през днешния ден, само че ще би трябвало да изчакаме още една седмица. Денят на истината ще пристигна “. До деня на истината остава тъкмо седмица, а играчите на Левски наподобяват повече от уверени в триумфа. Аргументи за това не липсват: Левски се бори за купата, а ЦСКА са създали драматичен есенен полусезон. Освен това, дербито би трябвало да се играе в „ синята цитадела “ на Герена, където „ армейците “ досега имат една-единствена победа. Върхът на изцепките преди мача принадлежи на головата машина на Левски Гара Дембеле, който афишира, че в случай че на 26 февруари вкара хеттрик, ще прави стриптийз в центъра на терена.
В последна сметка прогнозите и в това дерби са обърнати с главата надолу, тъй като ЦСКА печели с безапелационното 3:1, като резултатът можеше да е доста по-тежък за безконечния противник. Фланелката и гащетата на Дембеле остават неизпотени на мястото си, а илюзиите за шампионска купа на Левски се стопяват по-бързо и от февруарския сняг.
Този мач ще се запомни в историята и с нещо невиждано до момента – малко преди края на първото полувреме над 3000 „ червени “ почитатели са изгонени от клетката за посетители и тимът им остава без поддръжка. След последния съдийски сигнал футболистите на ЦСКА заедно отиват пред празния бранш Г и стартират да пеят песните на успеха. Победа, която вечно ще остане в „ алената “ митология…
